TOTEX LTD.

Когато чуем за троскот си представяме досадния, упорит плевел, който расте навсякъде, има груби и остри листа и заселил се веднъж по никакъв начин не може да бъде премахнат, освен ако не изгорим всичко в градината заедно с него. Какво всъщност представлява декоративният троскот?  Това е селектиран / подобрен / вид коренищна, силно сухоустойчива трева, която се развива добре във всякакви почви: сухи, каменливи или тежки глинести, както и на силно припечни, засолени и химически замърсени терени. Устойчива на интензивно натоварване, на засушаване, болести и вредители. Подходяща за озеленяване на терени с намалена интензивност на поливане и косене. Може да се засява в комбинация с бяла детелина. Имено тези качества правят троскота масово използван за озеленяване на паркове и градини в много страни, които страдат от липса на достатъчни количества вода за поливане или просто икономисват разходи за поддръжката на така скъпата за отглеждане „английска ливада. Защо обаче та

Сакъзче - /Pelargonium pelatum/ Родината на мушкатата, както и на сакъзчето е Южна Африка. Пренесено е в Европа в началото на 18 век. В наши дни мушкатото е най-отглежданото цвете заради красотата си и сравнително лесния начин за култивиране.Сакъзчетата са висящи или полувисящи растения с кичести, полукичести или обикновени цветове. Листата на някои от тях са мъхести. Могат да бъдат гладки или мъхнати. Използват се изключително за външно озеленяване, предимно на балкони, тераси, покривни градини и вертикално озеленяване. Климатичните условия у нас позволяват то да се отглежда от април-май до първите есенни слани. Обича слънчеви или полуслънчеви изложения. Цъфти най-обилно на места с хладни и влажни утрини и топли и слънчеви дни. Фактор за продължителен цъфтеж е редовното подхранване с тор за цъфтящи балконски цветя – поне два пъти в месеца. Поливането трябва да е умерено. Повишената влага води до появата на гъбни болести – гниене на корените и мани. Първият сигнал за пре

Типичните представители на групата на тревните заместители участват заедно с житните треви в изграждането на тревния килим. Те са предимно ботанически естествено разпространени видове, които обикновено се самонастаняват в културните тревни площи. Те си приличат помежду си по някои от най-характерните морфологични белези – нежни, сравнително тесни листа, малка височина (до 20-25 см) и плътна , хоризонтално разпростряна пълзяща или възглавничеста туфа. Тази особеност им позволява да се включат по възможно най-дискретен начин (разпръснато или разсеяно) между житните треви, така че да не се открояват рязко и да не нарушават хомогеноста на тревната покривка. Тяхната употреба е целесъобразна,когато заемат празнотите и съдействат за уплътняване на чима,като участват в състава на тревното съобщество, без да потискат и изместват житните треви. В ботаническата литература са посочени много такива видове. По-значимите от тях, са следните: Бяла детелина – /Trifolium repens/–