Типичните
представители на групата на тревните заместители участват заедно с
житните треви в изграждането на тревния килим. Те са предимно
ботанически естествено разпространени видове, които обикновено се
самонастаняват в културните тревни площи. Те си приличат помежду си по
някои от най-характерните морфологични белези – нежни, сравнително тесни
листа, малка височина (до 20-25 см) и плътна , хоризонтално разпростряна
пълзяща или възглавничеста туфа. Тази особеност им позволява да се
включат по възможно най-дискретен начин (разпръснато или разсеяно) между
житните треви, така че да не се открояват рязко и да не нарушават
хомогеноста на тревната покривка. Тяхната употреба е
целесъобразна,когато заемат празнотите и съдействат за уплътняване на
чима,като участват в състава на тревното съобщество, без да потискат и
изместват житните треви.
В ботаническата литература са посочени много такива видове. По-значимите от тях, са следните:
Бяла
детелина – /Trifolium repens/– Ниска бобова трева с пълзящи вкореняващи
се издънки. Не особено взискателна е към почвените условия и по-малко
чувствителна към почвената реакция. Изисква Ph=5,5-6,5. Светлолюбива
е, устойчива на студ,понася утъпкване,страда от засушаване. След коситба
подраства бързо и енергично. Подходяща е за обикновени и ливадни паркови
и спортни площи. Използва се за укрепване на откоси. Кореновата й
система прониква на дълбочина 40-50 см.
Червена детелина -
/Trifolium pretense/ - Туфеста бобова трева. Взискателна е към
аерациятана почвата и не понася излишна влага. Предпочита
песъчливо-глинести и глинести,дренирани,немного кисели и немного бедни
умерено влажни почви. Изисква Ph=6-7. Подходяща е за ливадни площи.
Звездан
– /Lotus corniculatis / - Ниска бобова туфеста трева с прилегнали в
основата си към почвата стъбла. Невзискателен е към почвените условия.
Най-добре расте на дълбоки проницаеми глинесто-песъчливи или песъчливи
почви. Понася солени и алкални почви. Расте лошо при високи подпочвени
води. Устойчив е на утъпкване. Подходящ е за паркови,спортни и специални
(скатове) площи.
Синя люцерна – /Medicago sativa/ - Туфеста
трева,подходяща за умерено влъжни места с рохкава пропусклива почва и
подпочва. Понася слабо засолени почви. Не понася кисела реакция,високи
подпочвени води и утъпкване.
Великденче – /Veronica oficinalis/ -
Нисък (8-12 см),тъмнозелен вид,неизискващ интензивно поддържане.
Относително сухоустойчив и сенкоиздръжлив вид е,с целогодишно покритие.
Ленивче
– /Lysimachia nummularia/ - Перспективно почвопокривно растение с
полегнали издънки,подходящо за сенчести и полусенчести места. Образува
нежен и зелен тревостой,а по време на цъфтеж е с жълто обагряне.
Живениче - /Prunella vulgaris / - Подходящ вид е за сенчести места.
Лютиче
- /Ranunculus repens/ - Туфесто растение с влакнести разклонени корени.
Расте на влажни крайпоточни места и във влажни изкопи.
Всичко за тревните площи, четете тук >>>
http://totex.net/category/vsichko-za-trevata/
Автор: ланд.арх. Павлина Тодорова
Коментари
Публикуване на коментар